ХУМУЛИН М3 300 IU 3 мл. х 5 Хумулин М3 (смес) 100 IU/ml инжекционна суспензия в патрон
(човешки инсулин)
Лекарствени форми: Инжекционна суспензия в патрон/оптисет - предварително заредена писалка. Мътна, бяла, водна суспензия. 1. Качествен и количествен състав: Човешки инсулин, рДНК (insulin human, rDNA), произведен чрез рекомбинантна ДНК технология. 1 ml съдържа 100 IU човешки инсулин. Един патрон/оптисет съдържа 3 ml, което е равно на 300 IU. Една IU (международна единица) съответства на 0,035 mg безводен човешки инсулин. Mixtard 30 и Humulin M3 се състоят от 30% разтворим инсулин и 70% протаминизиран инсулин, предназначен за удължаване на действието (т.е. 30% бързодействащ и 70% интермедиерен инсулин). При Insuman Comb 25 съотношението е 25:75. 2. КЛИНИЧНИ ДАННИ: Терапевтични показания: Лечение на захарен диабет. Дозировка и начин на приложение: Представлява двуфазна формула, съчетаваща бързодействащ и дълго действащ инсулин. Обикновено предварително смесените инсулинови продукти се прилагат един или два пъти дневно, когато е необходим бърз ефект, съчетан с по-продължително действие. Дозировка: Дозировката е индивидуална и се определя според нуждите на пациента. Обикновено индивидуалните нужди от инсулин са между 0,3 и 1,0 IU/kg/ден. Дневната необходимост от инсулин може да бъде по-висока при пациенти с инсулинова резистентност (например по време на пубертета или при затлъстяване) и по-ниска при пациенти с остатъчна, ендогенна инсулинова продукция. Оптималният гликемичен контрол при пациенти със захарен диабет забавя появата на късните усложнения на диабета. Затова редовното следене на кръвната захар е препоръчително.
Храна, съдържаща въглехидрати, трябва да се приеме до 30 минути след инжекцията. Адаптиране на дозата: Съпътстващи заболявания, особено инфекции и фебрилни състояния, обикновено увеличават нуждите от инсулин на пациента. Бъбречни или чернодробни нарушения могат да намалят нуждите от инсулин. Адаптиране на дозата може да се наложи и при промяна на физическата активност или обичайната диета на пациента. Ако пациентът премине от един инсулинов препарат на друг, също може да се наложи адаптиране на дозата. Приложение: За подкожно приложение. Инсулиновите суспензии не трябва да се прилагат интравенозно. Инжектира се подкожно в бедрото или коремната стена. При удобство могат да се използват и глутеалната област или делтоидния мускул. Подкожната инжекция в коремната стена осигурява по-бърза абсорбция в сравнение с другите места за инжектиране. Инжектирането в повдигната кожна гънка намалява риска от случайно интрамускулно инжектиране. Иглата трябва да остане под кожата поне 6 секунди, за да се уверите, че цялата доза е инжектирана. Местата за инжектиране трябва да се сменят в рамките на съответната анатомична област, за да се предотврати липодистрофия. Противопоказания: Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества. Хипогликемия. Специални предупреждения за употреба: Недостатъчното дозиране или спиране на терапията, особено при диабет тип 1, могат да причинят хипергликемия. Обикновено, първоначалните симптоми на хипергликемия се появяват постепенно, в рамките на няколко часа или дни. Те включват жажда, често уриниране, гадене, повръщане, сънливост, зачервена суха кожа, сухота в устата, загуба на апетит и дъх с мирис на ацетон. Нелекуваната хипергликемия при пациенти с диабет тип 1 може да доведе до диабетна кетоацидоза, която...
.png){kind=icon}
